Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам

Гечев: По мое мнение фермерите няма да получават директни плащания след 2020 (ВИДЕО)

Изгледът на агро сектора след 2020 година като цяло е една от темите, които вълнуват изключително земеделци. Фермер.БГ потърси мнението на председателя на Националния съюз на земеделските кооперации в България и бивш зам.-министър на земеделието и храните Явор Гечев за това какви са проблемите с европрограмите и каква би била визията на родното земеделие след 2020 г. 
 
 
Г-н Гечев, нека започнем разговора си с въпроса - само европрограмите ли могат да помагат за решението на проблемите ни?
- Не, но те са елемент. Ние не сме най-богатата държава в ЕС. Всъщност сме най-бедната. Да не говорим, че тук сме в доста по-голямо затруднение от всички други държави, защото извън европейските средства , които да речем, че ги изравнихме малко със средноевропейските, но държавите-членки имат право да подпомагат и от националния си бюджет. Те нотифицират държавни помощи в сферата „Земеделие“. Има едно правило в ЕК, че можеш да нотифицираш толкова средства на базата на процент т големината на Брутния национален продукт. Сетете се кой има най-малък БВП. Ние. И съответно дотациите в големите държави като Германия и Франция са много по-големи. И съответно техните продукти излизат на изхода на свободната европейска зона много по-конкурентни. А ние неправейки политиката и с по-малкия ресурс, което значи, че трябва да сме много по-умни, за да сме по-конкурентноспособни. Когато имаш дотации, тогава е регулиран по някакъв начин – първично, вторично, това няма никакво значение, икономическият ефект е един и същ. И ние се чудим защо не ни се получават нещата. Навсякъде, всичките други програми за развитие на селските райони в цяла Европа, цялото нещо е плод на политика на държавата. 
[news]
 
Да не говорим, че в България е налице свръхрегулация.  Имаш европейски регламенти, те са с директни приложения, имаш закони и след законите се появяват едни наредби, които наредби свръхрегулират пазара. 
 
Какво губи земеделският производител от тази свръхрегулация?
- Губи много неща. Първо – т.нар. домашни продукти. Опитайте се да направите ферма за домашни продукти. Да речем, преработено мляко в домашно сирене, домашни кисели млека, домашни наденици, домашни месни продукти. Ще се окаже, че изискванията по наредбите са такива, че все едно да си отворите огромно месопреработвателно предприятие. Т.е вие не можете да ги продавате. А всъщност като идете в Западна Европа виждате, че свободно се продават, разбира се отговарящи на хигиенните изисквания за такъв тип продукти домашни. 
 
Нали започнаха да се правят фермерски пазари. 
- Този бранш е с потенциал 20 процента и той горе-долу е в цяла Европа. На кой бърка? На големите вериги, защото на практика това отваря конкурентна среда за друг тип качествени български продукти. Добре, но ако се направи анализ на наредбите в министерството на земеделието, става страшно. 
 
Какво пречи на веригите да купуват от фермерите? 
- Ще ви кажа един от най-големите проблеми на земеделието в държавата – липса на коопериране и поведението на държавата като мащеха към кооперативното движение изобщо.  Защото сдружение на собственици в момента не е регламентирано такова нещо в българското законодателство. Има сдружения по програмата. Най-големите се обединяват, за да вземат още пари. Аз ви говоря за малките. Ние сме най-некооперативната държава в Европа. Франция е най-кооперативната държава – всичко е на кооперативно производство, както при гледането, така и по отношение на продажбите на плодове и зеленчуци. Една от големите вериги, която си искате вземете като име. Тя иска по един тир домати на ден, дори не за всичките си магазини. За някаква част от магазините си в няколко области. Един тир домати, да речем, е 16 тона. Продават се няколко на ден в София. Кажете ми производител в България, който може всеки ден да ви го осигури по изисквания, качество и т.н. и когато не можеш да го направиш ти съответно…
 
... се кооперираш с някой друг…
- Това е нормалната логика. Но официалната логика на българската държава не е такава. Ние самите отдавна като съюз на земеделските кооперации искаме много сериозно преразглеждаме или написване на нов Закон за кооперациите, в който ние самите искаме като кооперации, да бъдат допуснати и другият тип кооперации – сдруженията на собственици, където десет човека се обединяват и правят нещо заедно. Ние ще им помагаме даже. 
 
Като законодателство, като възможности. В момента се опитваме да структурираме търговско дружество, което на практика да търгува по-големи количества обединени от самите кооперации, за да започнем да контрактуваме площите на зелено, ако има нужда да се съберат десетина кооперации, за да изпълнят това, което е като изисквания – домати, корнишони, чушки и т.н. 
 
Но сега като, образно казано, провалят възможността за напояване, това трудно ще стане. Това, което можем да направим като съюз, е да го правим, въпреки че липсата на средства прави нещата много по-трудни. Влагаме всичкия талант, лични контакти, време, което имаме, за да можем наистина да отворим тази ниша. Не заради друго, а защото първо това е от полза на земеделските кооперации и второ, за да докажем, че може да стане. И то ще носи по-голяма добавена стойност и на земеделските кооперации, и на самия съюз, и на държавата. А и на икономиката. Но проблемът е, че го правиш въпреки държавата. Казахте фермерски пазари. Знаете ли, че имаше 10 пилотни проекта във всеки от десетте най-големи градове на държавата с обособени сектори за продажба на животинска продукция, т.е. яйца, месо и т.н.? Знаете ли, че имаше предвидени две борси до Слънчев бряг и Златни пясъци, където е най-голямата сезонна консумация на плодове и зеленчуци? Какво по-логично да направиш две борси на тези места, за да може да свържеш производителите с директните пазари. 
 
Това го няма в окончателният вариант на програмата. Другото мнение на политическите лица, води до други резултати в програмата. Не искам да ги критикувам толкова много. Но това са различни разбирания за макроикономиката и как да планираш стопанството в следващия период от време. Всяко от нещата трябва да е съпоставено с десетгодишен анализ напред. И то как влияе на БВП и структурата на сектора, плюс работните места. Според мен земеделието в  България може да достигне процент от БВП 15-20 процента. Но така, както го караме няма да стане.  от 26.09 мин. до  28.20 мин.  Колективните инвестиции не тръгнаха в програмата и в момента в заповедта ги няма. Ще ги фалираме ли? По изследване на БАН има потенциал за още 500 000 работни места в сектор „Земеделие“ в България.  Ако се развие сектора, както трябва. 
 
Каква трябва да е визията след 2020 година? 
- Това, което е ясно, че политиката такава във земеделието, каквато е Общата европейска земеделска политика, няма да е същата. Този дебат тръгна, само че не и в България. Да, ясно е, че най-вероятно ще има обръщане с главата надолу на ОСП в Европа. Все повече се говори и аз в себе си съм сигурен, че както вървят нещата, инструментът директни плащания няма да го има след 2020 г. Какво ще има – никой не знае.  Тук е разковничето. И като не знаем, ние нямаме ли като държава намерението да участваме в ОСП със собствените си виждания и защитавайки собствените си интереси. Като държава и като земеделски производители.  Или няма да участваме. Ще даваме ли предложения, ще питаме ли сектора, ще започнат ли тези срещи, разговори?
 
След 2020 г. какво трябва да се случи в позитивен план?
- Първо ПРСР трябва цялостно да работи за дадената икономика на държавата, която общо в европейски план да дава по-добър БВП. Само че би трябвало кохезията да значи нещо, т.е. изравняване с другите европейски държави. Което значи – обща европейска солидарност на държави в сектор „Земеделие“ като България.  Да бъдат една идея по-конкурентоспособни за достигане до другите европейски държави, защото иначе изкривяването на пазара е реален факт в Европа. Ние го виждаме. И ние си мислехме, че влизаме в общ европейски пазар. Това е хубаво. Но когато влезеш в общ европейски пазар, в който не си конкурентоспособен, това те убива. Това става с българското земеделие. И ако държавата на този принцип не си отстоява интересите, вече е проблем. Другото са детайли - как да е ориентирана експортната политиката на страната, задължително недопускане на ГМО и споразумения с Щатите, които засягат ГМО продукти, запазване на автентичните български сортове и храни… 
 
Трябва да има друг подход, специално по отношение на програмата. Началото на годината или предишната година да се отварят неиндикативни рамки – заповеди за прием за цялата следваща година.  6 месеца минимум ти да си информиран какво ще се отваря и как ще се отваря за цялата година. С какъв бюджет ще се отваря и колко ще остане за догодина, за да си правиш сметката това е планиране. Ние имаме седемгодишен период на планиране, а втората година пускаме всичките пари по програмата! Откъде сме сигурни, че това цялото нещо ще поработи в този аспект. Защо го правим без гарантиран бюджет за уязвимия сектор „Напояване“?
 
За финал направете една прогноза за догодина?
- Тъй като основният сектор на зърнените култури е ясен, то ако преходният остатък наистина е много голям и се задържи основният тренд в момента, за съжаление не чакам по-високи цени на пшеницата и другите зърнени култури. В момента в България специално пшеницата се продава на цена около себестойност, често и под себестойност. Ако няма политика, напояване и възможности за разнообразяване на дейности, другата година няма да е по-добра от тази.  

 

© 2016 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!