Вукодинов: Трябват постоянни гаранции за доходите на земеделците

Ангел Вукодинов ие познат в земеделските среди. Той е член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), като през годините е бил председател и член на Управителния съвет на организацията. Стопанството му е в Южна България и се простира на 17 000 дка. 
 
 
- Какви култури отглеждате? 
Стопанисваме 17 000 дка земя. Във връзка с екологично насочените площи и с тенденциите в последно време имаме около 400 дка протеинови култури – грах и нахут, около 600 дка люцерна, това е във връзка с нашето животновъдство. Около 8000 дка имаме житни култури – предимно пшеница, съвсем малко ечемик и овес. Около 3000 дка кориандър, 1200 дка рапица, около 220 дка слънчоглед и 1500 дка поливна царевица, от които 500 дка е попкорн – царевица за пуканки и 1000 дка фуражна царевица, като основно залага на хибриди, подходящи за хранене на патици. 
 
- Застраховате ли?
- Застраховаме основно житните култури, рапицата и кориандъра. Много често това е по наше желание, друг път е по желание на нашите кредитори – имаме ли кредити, винаги са свързани със застраховки. За съжаление този процес не върви доста добре в България, в това число и при нас.
 
От една страна нямаме всички добра култура на застраховане, от друга страна някак си се подозираме със застрахователите. Предполагам, че е взаимно. Какво подозираме ние – за една култура като рапицата, застрахователната стойност не е повече от 100 – 120 лв., което е далеч под себестойността. От друга страна – когато има щета, дай боже никой да няма, но се налага понякога, процентът на обезщетение много рядко е 100. 
 
 
Обикновено е 30-40 – 50 процента и когато не е върху реалната себестойност на дка рапица – от порядъка на 170 лв. , а е на 100 лв., обезщетението, което би получил този земеделски стопанин, би било примерно около 30 лв. или 40 лв., което е далеч от реалните загуби. Получава се едно противоречие. 
 
Много често, да не кажа винаги, оценителят е посочен от застрахователя и имаме подозрения, че той работи малко или много по техните изисквания. Другият проблем е, че застрахователните събития са ограничени. Говоря като фермер от Южна България, където сушата е доста често явление и нямаме такива застраховки. Когато е малка щетата, от порядъка на 20 процента, обикновено застрахователите намират начин да не ги предявяват, защото бонусите, които получаваш за това, че си редовен клиент или не си използвал щети, ще изчезнат и пропорционално това, което би получил и това, което не би получил като бонус през следващата година. 
 
Лично аз си мечтая за времето, когато ще имаме една по-адекватна, застрахователна политика. Но това нещо трябва да стане с няколко инструмента. Първо активните участници трябва да бъдат не само застрахователите и земеделците, а най-малкото трябва да има един сериозен арбитраж на държавата, за да сме сигурни в лоялността на целия процес. 
 
От друга страна не трябва да говорим чисто за застраховки, а както има вече наченки – за управление на риска. Силно се надявам в следващия програмен период това нещо да бъде застъпено още по-сериозно, защото тези наченки на практика не са и стартирали, поне в България. Когато говорим за управление на риска трябва да се мине на по-високи нива и по някакъв начин да говорим вече за сравнително постоянни гаранции за доходите на земеделците. Има такъв опит. Аз имам добрата слука, че преди 5 години бях на специализация в САЩ и видяхме там колко е напреднал този модел. Вярно е, че сигурно има специфики, които трябва да се приложат и към европейските и българските условия, но крайно време е да се тръгне в тази посока. 
 
- Има стратегия на министерството за борбата с градушките, където се предвижда стопаните да плащат по 0.50 лв./дка годишно. 
- Аз като земеделец и като член на НАЗ, приветстваме една по-сериозна политика по отношение на борбата с градушките, но личното ми мнение на този етап е, че това е малко необмислено. Нещата се правят на калпак, без да са съобразени със спецификите.
 
Доколкото четем по медиите и застрахователите на този етап не са много мотивирани, а без тяхното участие това няма как да стане. Четох изявление на министър Порожанов, че ако застрахователите не бъдат ангажирани с вноски, това означава, че ще се вдигнат вноските на земеделците. Според мен това трябва да се преосмисли и първо земеделците трябва да участват, второ обаче трябва да участват държава и общините, защото от градушки не се защитава само земеделска продукция, защитават се и покриви, керемиди, леки автомобили, животът на хората, ако щете. Затова държавата и общините също би трябвало да имат участие.
 
 
Трябва да се намери начин и застрахователите да бъдат ангажирани, защото се очаква, че ще бъдат по-малки щетите. Не на последно място, говори се за съчетание на старите и вече съществуващи методи за борба с ракетните площадки и с нови самолетни способи. Интересно как ще се отделят районите. Ясно е, че самолет и противоградни ракети няма как да обслужват един и същи район, защото ще влизат в конфликт. 
 
И най-вече – защо всички трябва да плащаме по 0.50 лв., когато различните производства са с различна себестойност. Ако настъпи щета една скъпо производство може да има щета от 500 или 1000 лв. на дка или повече. Едно по-евтино производство, каквото е зърнопроизводството, може да има щета от 100 или 150 лв., съответно финансовата тежест върху този фонд ще е съвсем различна за едното и за другото. А принцип и морален, и законодателен е, че всеки трябва да плаща пропорционално за полза или за загуба. Тук няма логика да се плаща непропорционално. 
 
- Много от колегите Ви се насочват към новите технологии като  no-till, strip-till, Вие ползвали ли сте ги и имате ли идеи да ги внедрявате в стопанството си? 
- Интересни са новите технологии. Особено през последните години много нашумяха. На този етап ние използваме по-скоро minimum tillage, като основното е, че в нашето стопанство на практика сме на безоранна технология, но това не означава, че не обработване почвата. 
 
Обработваме предимно с различни видове странични култиватори. Това нещо от една страна ни спестява известни финансови ресурси, защото е малко по-евтино като операция. от друга страна, особено в едното землище, в което работим, има много камъни и много лоши почви, и традиционните плугове чисто и просто няма да издържат. Износването им е толкова голямо, че става безсмислена операцията. 
 
Следим технологиите с интерес. Не сме посегнали, нито към strip-till, нито към no-till напълно. Първо, лично аз имам някои резерви, а второ това означава една цялостна подмяна на техниката, която е в стопанството. 
 
Преди 10-11 години по Програмата за развитие на селските райони направихме по-сериозни инвестиции. Да кажем, че те вече са се амортизирали, по последните 3-4,-5 години, основно с наши средства и банкови заеми, доста инвестиции в техника, която далеч още не е амортизирана и не е логично и икономически оправдано изведнъж тази техника, която е в почти ново състояние и с много голяма остатъчна стойност от икономическа и счетоводна гледна точка, да я заменим с нова.
 
 
Така че ще изчакаме 2-3 години. По-скоро сме привлечени от възможността да използваме течни торове и мисля, че за следващата година ще направим нещо в тази посока. Най-вероятно ще се снабдим с гъвкави резервоари, които се ползват и съответните резервоари за  превоз на течни торове от стопанството до полето. 
 
- Кое Ви насочи към тях? 
- Смятам, че загубите на активно вещество са по-добре контролирани. А и в нашето стопанство от година и половина работим вече със самоходна пръскачка, освен прикачните, която е доста производителна.
 
Но захватът е доста по-голям от възможностите на торачките и пролетно време за късното, коригиращото торене, както го наричаме, е свързано с това, че когато е направено предходното торене  е направено с торачките на една диря и с една колея на тракторите, а следващото пръскане с хербициди, инсектициди и течни торове се прави с пръскачката, с друга колея, на друго разстояние – става много неприятно и икономически губим от това, че много често смачкваме по-големи площи.
 
Затова си мислим, че най-малкото това коригиращо торене можем да го правим с течни торове  - първо бихме имали по-голям ефект, второ не бихме правили толкова дири и бихме намалили загубите. 
 
- С какви машини разполагате? 
- До 2007 г. основно работехме с руски машини. Постепенно тези машини изчезнаха – имаме две, които почти не ползваме или ги ползваме за някои по-леки операции. Моята идея е някой ден едната от тях да я сложим на постамент, защото сме започнали с тях през 1999 г. Комбайните ни са изцяло CASE IH – роторни.
 
Лично аз и екипа ми харесваме роторният начин на вършеене на културите. Независимо от това, че има един елемент на загуби в края на полето, много по-нежно става обработката на зърното и много по-качествено излиза и с по-малко начупвания. Работим с три неголеми комбайна – по 320 к.с. CASE IH. Тежката техника за тежки обработки се състои от един Challenger 320 к.с., един New Holland  - 335 к.с.
 
За сеитбата и за по-леките операции използваме два трактора по 195 к.с. – отново са CASE IH. Те са доста старички, но все още вършат работа – на по 12 години са. Допълнително имаме самоходна  пръскачка Tecnoma  и прикачна Hardi.
 
Преди да имаме самоходна, ползвахме  прикачната с един специализиран трактор – с много висок клиърънс  - над 70 см – Landini 110 к.с. но тази пръскачка също може да влиза в по-високи култури, не до толкова, колкото може да влиза Tecnoma-та, но на доста по-късни етапи и в слънчоглед, и в рапица, отколкото конвенционалните трактори и пръскачки. 
 
- Всичката тази техника има нужда от гориво. Наскоро имаше проблем със законопроекта за горивата. Доволни ли сте от развоя на събитията в тази насока?
- Аз бях деен участник в този процес. Даже и във финалната права, когато бяхме на посещение в Министерския съвет при премиера. Този проблем е интересно, че през 2-3 години се повдига с различни нюанси и на пръв поглед с добри доводи и мотиви. Обаче надявам се, че най-после успяхме да убедим и вносителя на закона – г-н Емил Димитров.
 
За нашия министър, мисля, че беше убеден, защото лично аз не обичам да хваля много политиците, но мисля, че за пръв път министърът на земеделието застана така категорично със становището, че проблемът не е при земеделците, че те са достатъчно на светло и контролирани. Силно се надявам и да го вярва. Надявам се, че убедихме и останалите участници – и финансовия министър, и премиера, че проблемът не се състои при земеделците. Законът е доста спорен и в други аспекти, но за това трябва да се изкажат специалисти и другите браншове. 
 
Това, което успяхме да договорим е, че режимът, който е до момента като регистрационен  и контролен, е достатъчно обхватен и ефективен по отношение на земеделците. Допълнително се договорихме, че ще се водят и дневници на изхода на всяко стопанство, за да може да бъде проследявано евентуалното количество гориво, което е влязло и излязло.
 
Ние така или иначе го правим заради счетоводните си нужди. Но искам да заявя за пореден път, че земеделецът няма нито интерес, нито желание, нито полза въобще да го мисли този проблем, защото първо е доста ангажиран с производство, което му е най-важно, второ – има достатъчно контрол и по линия на НАП с всички видове регистрации, отделно контролът минава през министерството на земеделието и в частност на Областната дирекция „Земеделие“, когато се подават документи за акциза.
 
Отделно заради обратното начисляване на ДДС ежемесечно имаме ревизии като фактурите за гориво са едни от най-проверяваните. Ако системите имат риск анализ, може много лесно да се пресеят тези, които биха правили нещо и да бъдат санкционирани, ако трябва.
 
Не на последно място, когато горивото се купува за земеделски нужди, за нас е абсолютно важно то да бъде с изрядни качествени показатели, защото машините са достатъчно скъпи и всеки технически проблем би ни струвал много скъпо, за да си позволим каквито и да е залитания по някакво гориво с неясен произход. Също така, за това, че купуваме по-големи количества гориво, ние получаваме отстъпки, защото естествено търговеца на едро няма тези разходи за бензиностанция, да поддържа скъпи съоръжения. Оттам получаваме отстъпка и горивото ни поевтинява. 
 
Ако вземем сегашната пазарна ситуация горивото сигурно като разчети в нашето счетоводство ще ни излезе някъде от порядъка на 1.15 лв. Питам тези, които си мислят, че може да правим контрабанда – има ли такова контрабандно гориво под 1.15 лв.? А ако го има, аз пак не бих го взел, защото не ми е ясен произхода. Доказахме ясно, че проблемът трябва да бъде решаван още на входа – на митниците, на пристанищата, данъчните складове – там трябва да се търси. 
 
Даже неправилно се говори за едни ведомствени бензиностанции. Ние в края на краищата имаме гориво, смазочни материали и мощности – това са обикновено някакви съдове, в които се съхраняват горива заради естеството на работа, заради това, че се работи денонощно понякога, а и заради това, че много често в радиус на 15-20 км няма бензиностанции.  Надявам се, че ги убедихме и този проблем да бъде затворен. 
 
- Успяхте ли да очертаете площите си и имахте ли някакви проблеми?
- По традиция ние очертаваме или на празници, или събота и неделя. Първо системата работи малко по-бързо, защото не е толкова натоварена, а второ и това, че на едно сравнително по-голямо стопанство му е необходимо малко повече време. Почти сме приключили с очертаването. Не видяхме големи проблеми.
 
Изскочиха някои неща, а които имаме забележки – отново ЕНП-тата (екологично насочени площи). Този слой трябва малко по-внимателно да се дешифрира, защото на пръв поглед, независимо, че този слой е наличен, човек не може да прецени дали да включи определен овраг, синор или някакво друго място, което се признава като екологично насочена площ.

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!