Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам

Тревоги за новите субсидии: Няма време за плановете по ОСП!

Депутатите в Европейския парламент обсъждат предварителен доклад с предложение изработването на национални Стратегически планове в новата Общата селскостопанска политика (ОСП) да се отложи за 2023 г.
 
 
Искра Вълчева, директор на дирекция „Европейска координация и международни отношения“ в Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) съобщи това днес по време на дискусия в Клуб Investor.bg – Агробизнес. Медиен партньор на форума бе Фермер.БГ.
 
Процесът на субсидиране по ОСП след 2020 г. ще зависи много силно от подготовката и изпълнението на националните стратегически планове. Европейската комисия предлага те да бъдат изработени до 1 януари 2020 г., макар че изискванията към тях още не са приети, както и цялото ново европейско законодателство в тази област.
 
Следващата година ще бъде време за избори в ЕС. През пролетта ще стане смяната на депутатите в Европарламента, а през октомври 2019 г. ще има и нов състав на ЕК. Всичко това засилва тревогите на земеделските стопани и на администрацията, че новият ред за субсидирането на аграрния сектор ще се забави. 
 
„За изработването на стратегически плановете е необходимо време, а бизнесът иска ясна рамка за системата от санкции, посочи Галина Пейчева-Митева, зам.-председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).  Според нея изходът е да се определи преходен период, така че забавянето да не се отрази върху директните плащания.
 
 
Една от целите на новата ОСП е тя да бъде опростена, като в същото време се намалят административните тежести за фермерите. Засега обаче изглежда, че ще се опрости само работата на ЕК, докато за националните администрации на държавите членки и за фермерите ще има усложняване.
 
Националните планове са нещо ново, което носи рискове, но дава и допълнителни възможности. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов подчерта, че сега имаме много свобода при изработването на стратегическия план на България по ОСП. Това дава възможност той да бъде съобразен с националните ни особености и потребности, защото след това ЕК ще проверява дали ги изпълняваме.
 
Форумът засегна и темата за предвиденото понижаване на таваните на плащанията през новия програмен период. Според Костадин Костадинов има опасност след 2020 г. да започне раздробяване на стопанствата. 
 
„Основната слабост на ОСП е, че тя не е направена за увеличаване на нашата конкурентоспособност“, отбеляза Николай Вълканов, управител на фондация ИнтелиАгро. Според него един от пропуските в досегашната политика е неефективното определяне на приоритетните сектори за субсидиране. Като примери той посочи подкрепата за етерично-маслените култури и удвояването на черешовите градини.
 

Дигитализацията и новите технологии в земеделието беше другата голяма тема на дискусията в Клуб Investor.bg.

„При определянето на нашите приоритети трябва да се фокусираме върху цифровизацията и иновациите“, коментира Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.
 
Поначало страната трябва да има План за развитие на цифровото земеделие. Компютърните системи са част от прецизното земеделие и предлагат решения на трудни проблеми, като ограничаване на замърсяванията на околната среда, оптималното напояване и опазването на почвите.
 
Това е особено важно на фона на предложения нов регламент, че за да получат своите директни плащания, земеделските стопани ще трябва да изпълняват допълнителни мерки за екологията и климата.
 
„Трябва да вложим сили и време за повишаване на цифровите умения на земеделците“, подчерта Светлана Боянова, като допълни сред приоритетите осигуряването на широколентов интернет в селските райони.
 
Администрацията у нас все още среща сериозни затруднения в поддържането на електронните регистри в сектора. Често между тях има несъвместимост, а някои от регистрите са и до днес се водят само на хартия. Такъв е например регистърът на ушните марки на животните, каза Стоилко Апостолов, управител на Фондация Биоселена. Той също призова цифровите технологии да се използват за намаляване на административните тежести за производителите в селското стопанство.
 
Следете темата и на cap4us.fermer.bg
 
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!