Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам

Анализатор: Очаква се натиск върху земеделските пазари

2018 г. беше добра година за българското земеделие. По отношение на конюнктурата обаче 2019 г. няма да бъде толкова благоприятна, каза доц. Божидар Иванов, ръководител на Център за икономически анализи на селското стопанство (САРА), пред Bloomberg TV Bulgaria.
 
Той отчита лек растеж в земеделието през 2018 г., който продължава положителната тенденция през последните години. На всеки 2–3 години обаче се случват спадове. 2019 г. ще бъде един такъв спад, чисто пазарен по отношение на потреблението, търсенето и предлагането, прогнозира експертът.
 
Това, което определя какво ще се случи в сектора, са най-вече природните условия. От 2007 г. не е имало сериозни проблеми в това отношение. Не така стоят нещата от гледна точка на конюнктурата обаче, опасява се Иванов.
 
По думите му през 2017 г. и 2018 г. се стимулира твърде много производството на зърно, месо и мляко. Това са години на непрекъснат, силен растеж. Ако потреблението не може да отговори на този растеж, могат да се появят кризи на пазара. Ако не се случат твърде големи сътресения обаче, анализаторът не очаква те да бъдат толкова големи, че да застрашат съществуването на стопанствата.
 
Значението на търговските спорове между САЩ и Китай Иванов определи като маргинално. На тях се гледа като на временни конфликти, които скоро ще намерят решението си. В крайна сметка Европейският съюз е печеливш, тъй като изнася продукти на китайския пазар, допълни той.
 
 
Иванов коментира и последния анализ на САРА, който отчита по-добра конкурентоспособност на родния сектор на зърнени и маслодайни култури. По думите му през последните 10 години секторът се утвърди като един от най-силните в нашето земеделие. Зърнените заедно с маслодайните култури формират около 50% от добавената стойност, обяснява експертът. 
 
Изненадващи за него са високите цени на пшеницата и ечемика през новата кампания на 2018 г. Върнаха се стойностите от времето на зърнената криза в Европа и по света през 2012–2014 г. На противоположния полюс се намират маслодайните култури, най-вече слънчогледът, които се търгуват на едни от най-ниските си цени. Решаващ факт е, че повечето земеделци включват в производството си и двете култури, които взаимно се компенсират, успокоява Иванов.
 
По отношение на зеленчукопроизводството 2017 г. и 2018 г. бяха години на сравнително високи цени. Това е един от най-силно засегнатите сектори от присъединяването на България в ЕС. След 2015–2016 г. се забелязват индикации за леко съживяване. Въпреки това в момента рентабилността му не е такава, каквато би ни се искала, коментира анализаторът.
 
Той определя сектора като динамичен от гледна точка на цени и уязвим заради това, че продукцията не е достатъчно трайна. Цените у нас до голяма степен се формират на база на вносните, но се взема предвид и ситуацията в страната. Когато у нас има дефицит на определена стока, независимо че може да бъде намерена навън на по-добра цена, тук се предлага на крайния потребител на по-висока цена. Това се наблюдава непрекъснато, изумява се Иванов. 
 
В края на 2017 г. и началото на 2018 г. млекопроизводилите тръгнаха с ниски цени, но в крайна сметка изминалата година се оказа нелоша по отношение на цените. Иванов определя сектора като дуалистичен. От една страна са големите, окрупнени и концентрирани стопанства, където положението е добро. От друга страна обаче, са по-дребни стопанства в отдалечени райони, където изкупуването на млякото не е така регулярно. 
 
 
Конкурентоспособността на България по отношение на производството на месо остава сравнително ниска. От много години страната ни е нетен вносител на месо и то с растящи темпове. Като причина за това анализаторът изтъква стари структурни, организационни и пазарни проблеми. Специално при пилешкото и свинското месо нещата не опират до субсидии, тъй като тези сектори са извън схемите на подпомагане. Там решаващи са фактори като рентабилност, организация и ефективност.
 
Европейските анализатори се учудват, че концентрацията на производството на месо – най-вече свинско и пилешко, е в страни, които нямат условия да бъдат такива. Те са вносители на фуражи и имат едни от най-високите производствени разходи. В същото време компенсират с добра организация, технологии, изградена верига на стойността, което им дава възможност да бъдат конкурентоспособни, категоричен е Иванов. 
 
За финал той обобщава, че през последните години ръстът в земеделието ни е почти същият или по-бавен от този в икономиката, което не е чак толкова оптимистичен факт.
 

 

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!